“ХОРАТА” В ПЪТЕШЕСТВИЯТА
Баку ни посрещна на тъмно, но светлините от всички сгради осветяваха сякаш бяхме в малкия Дубай – трите Кули на пламъци се превръщаха в живи огньове и сменяха червените си светлини с цветовете на азербайджанското знаме.
Като цяло повечето статуи из градa символизираха огън – всичко беше във формата на пламъци, пораждайки асоциация с богатите залежи на петрол, които страната притежава.
“нощен” Баку
От билета си разбрах, че в Баку за пръв път ще се случи ново световно спортно събитие – “Европейски олимпийски игри”. За тази цел градът се е подготвил с построяването на няколко нови, внушителни стадиони и сгради и е обучил хиляди доброволци.
Прави впечатление, че почти всичко в града е ново – сградите са празни и очакват своите наематели. Донякъде е странно, наподобява декор от филм. Сградите се издигат, но празни…
Това не е изненада, като се има предвид че страната е сравнително млада, след като през 1992 г. успява да извоюва своята независимост от СССР, в конфликт с Армения и сродна душа на Турция.
В Баку се намира най-високият в света национален флаг, който е ознаменуван в Книгата на Гинес, а по билбордите е по-нормално да видиш портрета на президента Алиев, отколкото на някоя частна компания.
“Старият град” – не е точно стар и затова е в кавички. Оказва се, че всичко е реставрирано и реално не са запазани никакви стени, основи на сгради и т.н. Всичко е построено наново, изпипано до най-малкия детайл, за да създаде атмосферата на нещо старо, вечно… но някак не е същото, както на Царевец или Шипка.
За краткия си престой успяхме да посетим музея на килимите, който ни отнесе назад във времето. С какво търпение и труд се правят килими по 2-3 години… а ние се оплакваме от работата пред компютъра.
“Старият град” – не е точно стар и затова е в кавички. Оказва се, че всичко е реставрирано и реално не са запазани никакви стени, основи на сгради и т.н. Всичко е построено наново, изпипано до най-малкия детайл, за да създаде атмосферата на нещо старо, вечно… но някак не е същото, както на Царевец или Шипка.Докато се разхождахме, попаднахме на декори на филм (наистина това място е идеално за снимачна площадка).
Качихме се на “Девичата кула”, около която има и някаква сериозна мистерия, че погледната от небето заедно с още две подобни сгради, наподобяват числото 666.
Има различни легенди за хвърлили се хора, които се самоубиват – неслучайно най-горе има полицай, който пази посетителите (от самите тях най-вероятно, но трудна задача).
Дюнерите са много вкусни, не ми се стори скъпо, има много полицаи по пътя, а пушенето и пиенето на обществени места от жени е забранено. Чаят и водката са двете любими питиета.
В един филм казаха така: Съществуват 2 типа пътешествия – единият е да опознаеш други земи, а другият да опознаеш друг човек. И двете са опасни и непознати и водят към неизвестното. А ако питате мен, вторият е дори по-опасен и води до много по-неизвестни светове.
И по-ценен. Опознавайки другите около нас, приятели, семейство, любим, опознаваме по малко и по-добре себе си. А няма по-приятен, по-естествен и по-забавен начин от опознаване на един човек на път.
Така че внимателно подбирайте втория билет и не се страхувайте от време на време да оставите празно мястото в самолета до вас. Не се знае следващия път, съвсем случайно, кой ще седне до вас…
Благодарности на Ел за хубавия пост. Повече за нейните пътешeствия можете да прочете тук: http://stubbornpenguinscanfly.blogspot.com/
