Приятели, вижте какво ни сподели наша клиентка за своето пътуване до Карпатите, Румъния. Ако и Вие искате да преживеете шофирането по острите завои на прохода Трансфагараш- една от любимите дестинации на Top Gear, от нас програмата и резервациите, от Вас усмивките и доброто настроение.

И ето ни на Дунав мост 2 – съвременна архитектура и изящни форми.

Спираме на пропускателния пункт и красива млада българска, с буйни коси и очарователна усмивка ни пожелава приятен път.

Тук няма такса за мотористи, а и за автомобилите е по евтино отколкото на ферибота в Оряхово.

Излизаш от гр. Видин и неусетно се озоваваш в един малко по-различен свят. Свят на наситени цветове по селските къщи и натруфени покриви и огради.

Странен вкус за красота имат румънците. От другата страна на р. Дунав селата много приличат на нашите – българските, от северозападна България. Но всички къщи са боядисани, и колкото по ярки цветове, явно – толкова по престижно. Редуват се разноцветни къщи от наситено оранжево и жълто, до отровно зелено и турско синьо, та чак до бебешко розово. Къщи с много орнаменти по покривите, фасадите и оградите – кули, лъвчета и др.

Пътуваме дълго през  полето в знойния летен ден. Накъдето и да погледнеш обработена земя – дини, царевица, слънчоглед. Въздухът горещ, нищо не потрепва.

Бързаме да се скрием от жегата в планината – далечна , величествена, пълна с изненади: Карпати.

Два от проходите са в топ 10 на световната класация за най красиви пътища – проходът Трансалпина и проходът Трансфагараш.

Преминавайки през низ от села, следвайки едно след друго като перлена огърлица, неусетно  се заизкачвахме по стръмни склонове и виещ се като змия път.

Всеки следващ завой ставаше все по остър и с все по-голям наклон. Докато се озовеш на върха и видиш ето това:

Пътят продължава по билото на планината. Няма мантинели или предпазни съоръжения, даже осовата линия неусетно изчезна.

Това е Трансалпина – проходът, на който за първи път изпитах леко безпокойство. А не за първи път покоряваме подобни пътища (Миналата година бяхме в Алпите).  Някои от завоите бяха толкова стръмни, че оставаха у мен странното усещане за мисията невъзможна.

Имах чувството, че моторът няма да се справи и ще се върне назад по отвесните склонове. Но мотористът умел, а моторът издръжлив.

Натоварен с багаж и мен, започнахме да се спускаме от северната страна на планината. Малко ледниково езеро за разнообразие сред зъберите и безбройните завои.

Смрачава се. Зад върховете на планината се вижда светлина, а тук високите иглолистни гори превръщат бързо деня в нощ. Объркахме пътя и след дългото лутане в планината се озовахме в долината на река с много язовири и ята комари.

Трансфагараш е още по-интересен проход.

Но ако се увлечеш от удоволствието да шофираш по завои може  неусетно да минеш през тунела и да се озовеш в света на голи върхове и стръмни водопади, и докато се чудиш къде си да се спуснеш в гората и пътувайки покрай бързеите да стигнеш до язовирните стени и старата крепост, в подножието на която има чудесни „капанчета“ за гладни туристи. А ако си изморен, може да опънеш палатка до някоя шумна компания от местни почиващи на „див“ къмпинг.

Но не пропускайте да спрете горе на върха, преди тунела.

Там е интересно да си топнете крака в ледниковото езеро, да се спрете пред сергиите с домашно приготвена храна, или да се поразходите до върха за да погледнете света като богове.

Усещането за величие и безкрайност е неописуемо. Няма как с думи прости да ви го пресъздам. Отидете и се насладете сами, изживейте вашите емоции и ги споделете.

От Мария Иванова