Планински офроуд уикенд в Троянския балкан
Здравейте пътешественници,
Както Ви обещахте, днес ще Ви разкажем за нашите преживявания този уикенд (20-22.09.2013г.). Не бяхме правили подобно нещо до сега и ни се стори интересно, за да Ви го споделим.
Този уикенд се отправихме към Троянския балкан. Приордата там е невероятна, всеки, който е бил, ще го потвърди. Особено сега, когато листата на дърветата са в най-различни цветове. Картината е невероятна, килимът от разноцветни нюанси те кара да си мислиш, че си в Рая, защото е невъзможно съществуването на такава природна красота. Особено, когато всеки ден сме заобиколени от бетонни сгради, забързани хора и куп буклуци по улиците. Но там, там е диво, красиво и спокойно.
Късният следобяд в петък след работа се отправихме към Априлци, където щяхме да пренощуваме. Пътят не беше натоварен и затова карахме спокойно. Луната над нас беше огромна, осветяваше целия ни път, все едно беше ден. Пристигнахме към 22:30 – 23:00 и се настанихме в прекрасния семеен хотел „Тихият кът“.
На следващия ден станахме рано, защото ни очакваше екстремен ден. Решихме да опитаме нещо различно, а средата там позволява това. Освен всичко друго това е най-подходящия месец да се пробва. И ето ни пред хотела гледаме втренчено към прекрасната гледка, която се разкрива пред нас – нашата цел – връх Марагитик, 1889 м. Запознахме се с нашия водач г-н Тихов. Той от своя страна ни показа автомобила, който щеше да ни отведе до подножието на върха. Да, днес щяхме да се насладим на планински офроуд с руската командриска джипка „Уас“.
Аз подобен автомобил само по фирлмите бях виждала. 😉 Качихме се отзад, хванахме се здраво и потеглихме. В началото около 15мин. се движихме по асфалтов път, но след това, всичко рязко се промени.
Започнахме да се изкачваме по склонове, които ни се струваха около 90 градуса, не знаем как този джип успя да се справи, но го направи. Бавничко, с друскане и силен захват да не изпопаднем, се изкачихме до билото на планината, точно под самия връх.
След цялото лашкане и друскане, след като слязохме имахме чувството, че целия свят се приближава изключително бързо към нас. Това пътуване продължи около час и половина. По пътя спряхме на една чешмичка, от която си наляхме вода.
Спряхме, понаснимахме се и решихме, че продължаваме, но от тук нататък пеша.
Склонът изглеждаше изключително лесен, но едно е как изглежда друго какво всъщност е.
И четиримата без нашия водач вървяхме изключително бавно, пътеката не беше камениста и се ходеше добре. Но бавно и сигурно след около час и половина ходене, покорихме и този връх, връх Марагидик.
Името на върха произлиза от турски език, Мара е име на жена, за която се разкзват много легенди, а Гидик на турски означава път. Една от легендите разказва, че Мара е била сестра на Крали Марко. Когато Марко Кралевити за пръв път стъпил на най-високия връх на Хемус и отправил поглед на север, бил смаян от това, което видял. Просторни гори опасвали планината, а бистри реки разсичали каменната й гръд и бързали надолу към красива котловина.
Харесал Марко тоя чуден край, затова казал на сестра си Мара: “Ето тук ние с тебе ще създадем свое имение”. Войните заедно с Крали Марко и сестра му запретнали ръкави, разчистили планинските поляни, като едни превърнали в ливади, а други в ниви и ги засял и с едра пшеница.
Но не щеш ли, по това време от юг, откъм Тракия налетели като скакалци турски орди. Възседнал Марко коня Шарколия и забягнал на запад да брани Троянския проход, а Мара се затичала на изток Русалийския проход да пази. Храбро се биела Мара със своите юнаци, но като усетила, че силите им се стопяват, надула кования си рог и произовала на помощ своя брат. Крали Марко пристигнал незабавно и пресрещнал турците на един гол рът северно от планината. Три дни се бил той с тях. Въртял наляво-надясно остра сабя дамаскиня и тежък боздуган и понеже бил юнак над юнаците, утепал толкова много турци, че телата им покрили цялата поляна. Душманите били отблъснати на юг. Крали Марко бил страшно ожъднял. Като се навел над Пръскалото вода да пие, той го пресушил. В това време от Прилеп града – града на Марко Краливити-пристигнала вест, че турците са го обсадили.
Крали Марко се обърнал към Мара :
– Мила сестро, ти с мене ли сакаш да дойдеш или тук ке останеш?
– Братко, тоя край много ми е харен и ке остана да го вардя – отвърнала тя.
Братът и сестрата се сбогували и Марко възседнал коня Шарколия. Но преди да полети към Македония, той обгърнал с поглед за сетен път котловината и своето имение, свалил рунтав калпак и тихо се богу помолил: “След някой и други ден турците пак ще налетят тъдява. Ако сестра ми загине в бой с тях, за да не попадне нищо в ръцете на душманите, то моля те, Господи, всичко, що моята земя тук е родила, в камък да се превърне”.
На другия ден призори коварен враг издебнал Мара както спяла на върх планината и с остър нож в сърцето я пробол. Но тогова се случило чудо нечувано. Черни облаци закрили токущо изгрялото слънце, свила се земя и небе, заблестели светкавици, загърмяло, затрещяло. Рукнал пороен дъжд. Когато небето се очистило и пак грейнало ярко слънце, хората били смяани от туй, що видели. Амбарят с житото, купните и кръстците се били превърнали във високи каменисти върхове, огромната плевня станала канара, а откосите сено – грамади камъни. Народът кръстил планинските върхове Амбарица, Малък и Голям Купен и Кръстците, четвъртитата канара – Плевнята, а грамадните откоси нарекъл Марковите откоси. Рътът на който Крали Марко се сражавал с турците нарекъл Турски рът, а красивия скалист връх над Русалийския проход кръстил на името на неговата защитничка Мара – Марагидик.
И наистина тоя чуден връх, гледан ог котловината, прилича на полегнала девойка. От тогава до ден днешен Марагидик стои на верен страж над Новоселската котловина.
Гледката оттам е неописуема. Имаш чувството, че виждаш цяла България. Бяхме късметлии, защото не духаше вятър, нямаше облаци и си направихме страхотни снимки.
След известно помотаване, започнахме да се спускаме бавно надолу. Слизането беше по-бързо за около час.
Г-н Тихов ни посрещна долу и ни поздрави. Сега беше време да продължим по нашия път, но не за обратно, а до още едно красиво място. Отне ни 15-тина минути, за да стигнем до Кадемлийското пръскало, като миханме покрай хижа Тъжа.
Точно срещу водопада се намира Козя стена. Останахме малко и се качихме на една от скалите, за да си направим снимки. След това се върнахме отново при джипа и потеглихме обратно в търсене на подходящо място за приготвяне на нашия обяд. Часът беше около 14 часа. Отново по чукарите, срещнахме стадо овце и техния овчар, който отчтиво ни поздрави. Стигнахме до чешмичката, на която спряхме на идване. Закладихме огън и си направихме едно малко и бързо барбекю. Всичко това беше организирано от нашия госотоприемен водач. Когато си в планина, винаги огладняваш, това беше един изключително вкусен обяд.
Хапнахме шишчета, ребърца и сланинка, със салатка, препечени филийки и бира. Мммм… чак ми се дояжда, докато го разказвам. Взе да захладнява, защото времето в планината се променяше доста бързо. Но не бързахме, насладихме се подобаващо на нашия обяд след дългата разходка, която преди това бяхме направили. След около час се отправихме обратно. Имахме чувството, че друскането беше по-голямо, отколкото като се изкачвахме. Е, всичко това си заслужаваше. Цял ден сред природата, чистия въздух и спокойствието. Нищо не може да го замени. Бяхме страшно изморени като се прибрахме, но това не можете да развали хубавото чувство, което остави този прекрасен ден. Легнахме си почти веднага, а на следващия ден разпускахме и си преразказвахме всеки как е усетил и преживял предишния ден. Ранния следобед в неделя се отправихме обратно към реалността.
Благодарим на прекрасните хора от „Тихия кът“ и по специално на г-н Тихов. Преживяването си заслужаваше!
Е, това беше нашия кратък разказ за уикенда ни, ако и Вие искате да го изпитате и сте готови, не се колебайте и ни пишете на info@viptouristbg.com . Можем да организираме и на Вас един Офроуд уикенд в Централен балкан.