Йордания през огън и сняг….

Хм, да, сигурно си мислите, че за 4 дни това е лудост и да Ви кажа не се лъжите, но преживяването си заслужаваше независимо от краткото време. Няма такава страна като Израел, усещането, миризмата, хората, всичко е толкова различно от това с което сме свикнали. Още в самото начало, когато планирахме пътуването бяхме със смесени чувства, защото всички казваха колко е страхотно, а аз все си мислех „е, какво толкова, страна като страна“. Да, ама не! Всичко започва още от кацането на летището в Тел Авив. И още там, попадате в съвсем различен свят. Летището им е по-хубаво и лъскаво от 5 звезден хотел. Приличаше ми на стената на плача, но в по-малки размери, имаше външни стени от стъкло, а отвън палмички и цветя. Нашето пътуване беше през Януари, седмица след Нова Година. Времето трябваше да е топло, 16 градуса все пак, но не, 16 градуса не е като при нас, малко по- хладно е. Но това нямаше значение на фона на предстоящото ни приключение. Пак изтърканата дума „приключение“, но това наистина си беше такова. И така…

Ден 1

Кацнахме на летището в Тел Авив и се отправихме към гранична полиция за проверка на паспортите. И там се започна един сравнително дълъг разпит: къде, кога, с кого, защо, колко, как, откъде, знам, не знам, бързо, отговор, въпрос, отговор, въпрос, изчерпателен отговор, подвъпрос, тишина, как се казва приятеля ми, женени ли сме, не сме ли, деца- да-не, тишина, отговор, замисляне. Накрая почти бях убедена, че няма да ни пуснат след толкова много въпроси, но ето получихме си паспортите и визата и се чувствахме като герои. Между другото да вметна за тези, които не знаят, можете да поискате да не Ви слагат печати в паспортите, защото рискувате, ако планирате да ходите в Дубай, например, да не можете да влезете. Затова си искате визата отделно и Ви я дават, няма проблем, стига да отговорите на всичките им въпроси. И така отправихме се към изхода, поглеждайки часовника вече 18:30, а ни чакаше толкова път. Стигнахме до бюрото за коли под наем, където предварително си бяхме резервиали кола от тук: http://viptouristbg.com/en/rent-a-car/ . Хората ни очакваха, подготвиха всички документи и ни връчиха ключовете. Натоварихме се и тръгнахме по пътя на големия преход на Израел към Ейлат. Това е курортен град  на юг от Тел Авив, на брега на Червено море. Излизането от паркинга се оказа доста трудно, въртяхме се два пъти, докато намерим изхода.  Но в крайна сметка успяхме, след това започнахме да следваме табелите за Тел Авив. Доста объркващо беше, защото булевардите им бяха с по шест ленти и престроявaнето ставаше като стоиш в лентата, над която има знак за посоката, която искаш. Казвам това, защото ние естесвено си объркахме посоката, но пак излязохме на правилното място. Въпреки, че беше вечер навсякъде беше осветено, все едно си беше ден. Силните светлини ми направиха впечатление още от самолета, за първи път виждах толкова oсветен град.

И така… как мина пътуването ни до далечния Ейлат? Първо карахме по магистрала, доста голяма и добре осветена и изведнъж след слизането от нея се озовахме на малък двулентов път без никакви светлини. Пътят беше добър и нямаше нищо общо с нашите и навсякъде тези знаци…

Хахаха… много забавно беше… „Внимание камили“. Но, да, ние се движехме на сред пустинята. Нямаше вече палмички или цветенца, само пясък. Изведнъж ме обзе страх да не объркаме пътя и да не се озовем на вражеска територия и се надявахме този от летището да е изпратил някой да ни следи (за да ни спаси, не за друго). Карахме така доста дълго време, но вече бяхме изгладнели и ожаднели. Затова се наложи да спрем на една бензиностанция на сред пустощта. Хората, които продаваха бяха доста странни, не приличаха на израелци, по- скоро бяха от Египет или някоя друга съседна държава. Страх ме хвана. Взехме, каквото ни трябваше и дим да ни няма.

И накрая след около 4 часов път около полунощ пристигнахме. Трябваше бързо да си легнем, защото ни очакваше пътуване до Йордания. До тук всичко беше добре, не сме усетили 16-те градуса, които за мен лично бяха ниски, тъй като си бях взела повече летни дрехи.

Ден 2

На сутринта, рано към 7 часа се отправихме към границата с Йордания.  Там ни очакваше гид, който да ни отведе до органите на реда, от които да си вземем визата. Имайте предвид, че израелец не влиза в Йордания. Те само ти помагат с документите, а от там те поемат други хора, местни. Доста дълга и уморителна процедура. Чакаш по опашките за един печат на излизане, после на влизане, после докато се събере съответната група и чак тогава тръгвате. Може би към 9 часа се отправихме към Петра. Йордания няма нищо общо с Израел, съвсем различна страна. На светлинни години е от Израел. По пътя гидът ни разказваше как Осама бин Ладен бил подпомогнал за изграждането на този път, по който се движим.“ Защо ли?“ подсмихвайки се си задавах този въпрос. Пътят минаваше през планина, падна мъгла и започна да става истински студено. Докато се унасях надзърнах навън и за мое голямо учудване имаше СНЯГ. Направо настръхнах и в главата ми нахлуха хиляди мисли : „Къде съм? Какво се случва? Нали трябваше да е 18 градуса?!!“ Спряхме на магазинче, където беше топло. Събрахме малко топлина и отново се качихме на нашия микробус и потеглихме. Започнахме да се спускаме и мъглата се разредяваше. Стигнахме! Живи сме, но ни е студено! И така ето и пътят за Петра, но от тук нататък пеша. Тук няма да пиша, ще оставя снимките да разкажат за това което видяхме…

Мда, какво ще кажете? Страхотно е, въпреки лошото време. Един ден не стига, за да разгледате всичко. Велики са били тези хора, построили това. Истинско изкуство!

След като хапнахме, отново се отправихме към Израел. Този път вече успях да заспя, но бях изморена. Събудих се на границата. Бързо минахме, но като стигнахме до граничната полиция на Израел там отново се започна: защо сте били в Йордания, какво ще правите в Израел и отново същите въпроси, но тук като че ли беше по- тежко, защото ни държаха малко по-дълго. Все пак минахме, взехме си колата и се отправихме към Йерусалим. Тук е мястото да благодаря на Саймън, с който се движехме заедно от Ейлат до Йерусалим и стигнахме сравнително за кратко време.

Пътят минаваше покрай Мъртво море, но нищо не успяхме да видим, защото отново се движехме през нощта. Пристигнаме и се настанихме. Очакваха ни два прекрасни дни в Йерусалим.

Очаквайте продължение…